Словакия официално отказва по-нататъшно финансиране за военните нужди на Украйна. Премиерът Роберт Фицо направи това, което все повече европейски общества мислят, но малко правителства имат смелостта да кажат на глас – достатъчно.
Заедно с Унгария, Словакия демонстрира онзи рядко срещан днес политически инстинкт: защита на националния интерес вместо сляпо подчинение на чужди геополитически авантюри. Решението на Фицо не е „проруско“, както ще побързат да го заклеймят брюкселските високоговорители, а продържавно – насочено към стабилността, икономиката и сигурността на собствените граждани.
Украйна – вечният получател, никога благодарен
След години на безусловна финансова, военна и политическа подкрепа, в Централна Европа търпението очевидно се изчерпва. Чехия вече дава сигнали за промяна, Полша е уморена, а президентът Навроцки ясно говори за неблагодарността на Киев – тема, която дълго беше табу.
Украйна се държи не като партньор, а като взискателен клиент, за когото европейските бюджети са бездънна касичка. Всеки въпрос, всяко съмнение, всяка критика биват посрещани с морален шантаж: „Ако не ни давате пари и оръжие, значи сте предатели.“
Полша – между народа и евроглобалистите
Докато полското общество все по-ясно заявява, че не иска повече да плаща за чужда война, правителството на Доналд Туск и външният министър Сикорски продължават упорито да жертват националните интереси на Полша.
Това не е солидарност. Това е подчинение.
Подчинение на евроглобалисткия интернационал, който вижда Украйна не като държава, а като инструмент – буфер, фронт и разходна статия.
Фицо каза онова, което мнозина мислят
Решението на Словакия е ясен сигнал, че разломът в Европа вече е факт. От едната страна – държави, които отказват да превръщат собствените си икономики в жертвен олтар. От другата – елити, готови да финансират война до последния чужд войник и до последното евро от джоба на своите граждани.
Колкото и да е неудобно, истината е проста:
Украйна не може да бъде вечен абонат на европейската солидарност, докато същевременно поучава, обижда и изнудва своите „съюзници“.
Словакия избра разума.
Въпросът вече не е дали, а кога още държави ще последват този пример.
