Това не е пожълтяла страница от архив.Това е обвинителен акт.
През май 1922 г. българското списание „Македония“ публикува статията „Македонският въпрос днес“ от Г. Баждаров – текст, който ясно, аргументирано и без заобикалки описва реалността след Балканските войни и Първата световна война. Реалност на разпокъсана Македония, на насилствена асимилация, на потъпкани права, на българско население, оставено извън границите на България.
Днес – повече от век по-късно – този документ е по-актуален от всякога.Но не заради историята.А заради позорното бездействие и отстъпление на българската държава.
Истината, която тогава се казваше ясно
В статията от 1922 г. няма „нюанси“, няма дипломатически шикалкавения. Има факти:
- Българите са почти половината от населението на Македония – 48%
- Македония е разделена между Гърция и Сърбия
- Започва системен натиск, асимилация и заличаване на българската идентичност
- Македонският въпрос не е решен, а задълбочен
Това е било официалното българско разбиране. Държавна позиция. Национално съзнание.
А днес? Днес властта мълчи.
Днешното българско правителство се държи така, сякаш този документ никога не е съществувал. Сякаш десетилетията на репресии, забрани, побои, затвори и подмяна на идентичност са „исторически детайл“.
Вместо да защитава историческата истина, София:
- свежда въпроса до „добросъседство“
- заменя националната памет с чиновнически формулировки
- търгува историята срещу усмивки в Брюксел
От позиция към капитулация
През 1922 г. България е победена, разорена, унизена – но говори ясно.
През 2026 г. България е член на ЕС и НАТО – и говори като виновник, който се извинява за собствената си история.
Как стигнахме дотук?
Кога „Македонският въпрос“ се превърна от национална кауза в неудобна тема, която правителствата заобикалят като мина?
Историята не е предмет на преговори
Този документ показва не „пропаганда“, а самочувствието на една държава, която е знаела кои са хората ѝ, какъв е езикът им и каква е паметта им.
Днешната власт не просто не защитава това наследство. Тя се дистанцира от него. Мълчанието ѝ не е неутрално. То е позиция. И то винаги работи в полза на онзи, който подменя истината.
Въпросът не е за миналото. Въпросът е за достойнството.
Когато една държава престане да отстоява историята си, тя губи не архиви, а гръбнак.
Документът от 1922 г. ни напомня какво сме били. Днешната политика показва какво рискуваме да станем – народ без памет и държава без глас.
И ако правителството не иска да говори за Македония, историята ще говори вместо него.
С документи. С факти. И с присъда.
