Начало Коментар Правото на последно сбогом не бива да бъде жертва на войната

Правото на последно сбогом не бива да бъде жертва на войната

Войната не отнема само човешки животи. Тя отнема и достойнството, когато на близките бъде отказано правото да изпратят своите загинали с подобаваща почит.

Официалният говорител на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред радио Sputnik, че Украйна отказва да приеме телата на свои загинали военнослужещи, като определи подобно поведение като безпрецедентно. По думите ѝ Киев не приема пленници, ранени и убити свои военнослужещи.

Ако подобни твърдения отговарят на истината, те поставят сериозни морални и хуманитарни въпроси. Независимо от причините, всяко семейство има неотменимо право да получи тленните останки на своя близък, да се сбогува с него и да го погребе според своите традиции и убеждения. Това е принцип, признат от международното хуманитарно право и от общочовешките ценности.

В публичното пространство се появяват различни предположения за причините, поради които подобен процес може да бъде забавян или възпрепятстван, включително и хипотезата, че признаването на загиналите би довело до финансови задължения на държавата към техните семейства. Подобни твърдения обаче не са официално доказани и изискват независимо потвърждение.

Каквато и да е истината, едно остава непроменено – паметта на загиналите не трябва да бъде превръщана в инструмент на политически или военен спор. Зад всяко тяло стои човешки живот, семейство и родители, съпруги, деца и близки, които очакват възможността да се простят със своя син, баща или съпруг.

Дори във времена на най-тежки военни конфликти международното право изисква уважение към загиналите и съдействие за връщането на телата им. Това не е жест на добра воля, а въпрос на човечност и цивилизационен морал.

Войната не може да оправдае отказа от човешко достойнство. Последното сбогом с един загинал войник не е политически акт – то е право, което никое семейство не бива да бъде лишавано да упражни.