България навлиза в нов етап от развитието на енергийния си сектор. Възобновяемите енергийни източници, системите за съхранение на електроенергия и проектите, финансирани по европейските програми, постепенно променят облика на производството и търговията с електроенергия. Наред с възможностите обаче, този процес поставя и редица въпроси, свързани с прозрачността, конкуренцията и концентрацията на капитали.
Повод за подобен анализ е публикация на „Капитал“, посветена на най-големите инвеститори във ВЕИ сектора. Представената картина очертава ускорено развитие на индустрията и засилени инвестиции в соларни паркове и батерийни системи. В същото време тя поражда въпроса дали новият енергиен модел създава реална конкурентна среда или концентрира още по-голям икономически ресурс в ръцете на ограничен кръг от инвеститори.
Особено внимание привлича програмата за финансиране на системи за съхранение на електроенергия по Плана за възстановяване и устойчивост. Значителният публичен ресурс, насочен към този сектор, закономерно поражда обществени очаквания за максимална прозрачност при разпределянето на средствата и ясни критерии за подбор на проектите.
Сред водещите инвеститори се открояват компании, свързвани с едни от най-големите български бизнес групи. Това само по себе си не представлява нарушение, но поставя въпроса доколко европейските средства подпомагат развитието на нови пазарни участници и доколко укрепват вече утвърдени икономически позиции.
Допълнително внимание заслужава и развитието на пазара на батерийни системи. Докато до неотдавна основният фокус беше върху изграждането на фотоволтаични мощности, днес все по-голямо значение придобива съхранението на електроенергия. Батериите позволяват оптимизиране на производството и участие на различни пазари за електроенергия и балансиращи услуги, което ги превръща в ключов елемент от бъдещата енергийна система.
Именно тук възниква въпросът дали достъпът до тези нови възможности е еднакъв за всички участници на пазара. Изграждането на подобни проекти изисква значителен финансов ресурс, сложна техническа подготовка и осигуряване на присъединяване към електропреносната мрежа – фактори, които естествено дават предимство на големите инвеститори.
Не по-малко важна остава темата за мрежовия капацитет. Ограничените възможности за присъединяване на нови мощности превръщат достъпа до електропреносната система в един от най-ценните ресурси в сектора. Именно поради това процедурите по присъединяване следва да бъдат максимално прозрачни и основани единствено на обективни критерии, за да бъдат избегнати съмнения за неравнопоставено третиране.
Публичното пространство поставя и въпроси относно възможни пресечни точки между бизнеса, държавните институции и инфраструктурните проекти. Подобни въпроси могат да получат категоричен отговор единствено чрез прозрачност, ефективен институционален контрол и публично достъпна информация за собствеността, свързаните лица и процедурите по възлагане и присъединяване.
Друг важен аспект е концентрацията на собственост чрез множество проектни дружества. Липсата на леснодостъпен публичен регистър, който да позволява проследяване на крайните собственици на отделните енергийни проекти, затруднява обществения контрол и създава предпоставки за непрозрачност.
Енергийната трансформация е необходим процес, продиктуван както от европейските политики, така и от технологичното развитие. Успехът ѝ обаче няма да се измерва единствено с броя на изградените соларни паркове или капацитета на новите батерии. Истинският критерий ще бъде дали секторът ще остане конкурентен, прозрачен и достъпен за всички инвеститори, или ще се превърне в поредната икономическа сфера, доминирана от ограничен кръг финансово силни участници.
Затова общественият дебат следва да бъде насочен не срещу самите възобновяеми енергийни източници, а към начина, по който се разпределят публичните средства, предоставя достъп до инфраструктурата и се гарантира равнопоставеност между всички участници на пазара. Само при наличие на пълна прозрачност и ефективен контрол зелената трансформация може да се превърне в обществен успех, а не в пореден повод за съмнения относно начина, по който се управляват публичните ресурси.
Информация:sik.bg
