Докато светът обсипва с аплодисменти „зелената революция“, една истина остава удобно премълчавана: всяка година десетки хиляди птици загиват под лопатките на вятърните турбини. Сред тях са и застрашени видове, мигриращи птици, хищни орли, соколи – цели екосистеми, разкъсвани в името на „устойчивото бъдеще“.
И въпреки това – тишина. Глуха, удобна, медийна тишина.
Основните медии, които иначе с готовност надуват алармата при всяка екологична катастрофа, тук внезапно нямат глас. Няма драматични заглавия. Няма тревожни репортажи. Няма разследвания. Няма натиск върху индустрията, която трупа печалби, докато природата плаща цената.
Но нека си зададем прост въпрос:
Ако тази птица беше загинала в нефтен разлив – щеше ли да има мълчание?
Разбира се, че не. Щяхме да гледаме денонощни включвания, обвинения, експерти, панелни дискусии, глобални кампании. Когато виновникът е „лошият нефт“, шумът е задължителен. Когато виновникът е „добрата зелена енергия“ – тишината е правилната линия.
Тази двойственост е не просто лицемерна – тя е опасна.Екологията не е политическа игра, нито поле за PR. Птиците не умират по „идеологически правилен“ начин. Природата няма предпочитана партия. Фактите са едни и същи, независимо дали са удобни или не: вятърните турбини убиват. И то много.
Докога ще се преструваме, че не виждаме?Докога медиите ще мълчат?Докога ще избираме удобната екология вместо истинската?
