В последните дни австрийските и украинските медии разпространиха информация за брутално убийство във Виена, в което заподозрян е 19-годишен украински гражданин. Според публикации в украинския сайт intent.press, младежът е доведен син на украинската посланичка в България Олеся Илашчук – подробност, която на този етап не е потвърдена от официални институции.
Въпросът, който възниква у българската публика, е прост:Защо българските големи медии избягват темата?
Отражение в Европа – тишина у нас
Случаят, описван в чуждестранни източници, е шокиращ:21-годишен украински студент, син на заместник-кмет от Харков, е бил примамен, пребит, ограбен и впоследствие подпален жив в автомобил край Виена. Австрийските служби вече работят по версия за убийство, мотивирано от достъп до криптоактиви.
Информацията се разпространява в Австрия, Германия и Украйна, но в България темата остава почти незабелязана.И тук започват въпросите.
Допустимо ли е обществено значима информация да бъде премълчавана?
Когато в международен скандал е намесена фигура на дипломат, независимо дали обвиненията са доказани или тепърва се проверяват, това представлява очевиден обществен интерес.
Тази тишина поражда съмнения, че определени теми са неудобни и биват избягвани.
Влияние, зависимости и конфликт на интереси
Дипломатически отношения, политическа чувствителност, външнополитически сделки – всичко това често влияе върху редакционната политика на определени медии.
Когато обаче става дума за жестоко престъпление, за възможна намеса на близки до държавни представители лица и за огромен публичен интерес, журналистиката трябва да реагира, а не да мълчи.
Дори и информацията за роднинската връзка на заподозрения да се окаже непълна, неточна или невярна, това е работа на медиите – да проверяват фактите, а не да ги игнорират.
Обществото има право да знае
Журналистиката не е комфортна професия. Тя изисква да се задават трудните въпроси – без значение кого засягат.
Мълчанието никога не е решение.То е само признание, че някой диктува дневния ред вместо обществото.
