Централната банка очаква забавяне на икономическия растеж и продължаващ натиск върху цените. По-скъпите енергийни ресурси, горивата и услугите остават сред основните рискове за покупателната способност на българските домакинства.
Инфлацията в България може да достигне 5,2% в края на 2026 г. Това показва последната макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ), публикувана в изданието „Икономически преглед“, брой 2 за 2026 г.
Според централната банка средногодишната инфлация се очаква да бъде 4,6% през тази година, след което да се забави до 3,1% през 2027 г. и 2,9% през 2028 г.
Прогнозата идва на фона на продължаващо поскъпване на енергийните продукти и услугите, както и на повишена несигурност заради конфликта в Близкия изток.
Енергията и горивата продължават да оказват натиск върху цените
Данните на БНБ показват, че годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е достигнала 5% през август 2026 г. при 3,5% през декември 2025 г.
Сред основните фактори за ускоряването са по-високите цени на петрола и горивата. Те увеличават разходите за производство и транспорт, което създава предпоставки поскъпването да се пренася и към крайните цени на стоките и услугите.
Това означава, че дори когато дадено домакинство не използва пряко природен газ или други енергийни ресурси, то може да усети последиците от поскъпването чрез хранителните продукти, транспорта и различните услуги.
Икономическият растеж също се забавя
БНБ прогнозира реалният растеж на българската икономика да достигне 2,8% през 2026 г., след което да се забави до 2,5% през 2027 г. Очакванията са през 2028 г. растежът отново да се ускори до 2,7%.
Основен двигател на икономическата активност остава вътрешното потребление, особено разходите на домакинствата. В същото време нетният износ има отрицателен принос към растежа.
Сериозен сигнал е и увеличението на дефицита по текущата сметка. Към юли той достига 8,1% от брутния вътрешен продукт – най-високото равнище от 2009 г. насам. От БНБ посочват, че една от причините е влошаването на търговското салдо при стоките и възможното отслабване на конкурентоспособността на българските предприятия.
Централната банка предупреждава и за по-тежък сценарий
Несигурността около развитието на конфликта в Близкия изток кара БНБ да разгледа и три алтернативни сценария – благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен.
При силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация може да достигне 8,5% през 2027 г., а икономическият растеж да се забави до 1,5%.
Това не е основната прогноза на централната банка, а хипотетичен сценарий, който показва възможните последствия при по-сериозни и продължителни сътресения в доставките и цените на енергийните ресурси.
Какво означава това за българските граждани?
Най-голямото предизвикателство остава покупателната способност на населението. Когато цените растат по-бързо от доходите, реалната стойност на парите намалява, а семействата трябва да отделят все по-голяма част от бюджета си за основни разходи.
За бизнеса ситуацията също е сериозна. По-високите цени на енергията, транспорта и суровините увеличават производствените разходи и могат да ограничат инвестициите и конкурентоспособността на българските предприятия.
Прогнозата на БНБ показва, че икономиката на страната продължава да расте, но рисковете пред нея се увеличават. Следващите месеци ще бъдат решаващи за това дали инфлационният натиск ще отслабне или България ще се изправи пред ново поскъпване.
Въпросът вече не е само колко ще нараснат цените, а дали доходите на българските граждани ще успеят да ги догонят.
Източник: Българска народна банка
