Борсовата цена на електроенергията в България достигна 320,13 евро/MWh за 29 октомври. Поскъпването засилва натиска върху бизнеса, докато държавата уверява, че битовите потребители са защитени от непосредствено увеличение на регулираните цени.
Енергийният пазар в България е изправен пред сериозно ценово напрежение. Средната цена на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента „Ден напред“ достигна 320,13 евро за мегаватчас за доставка на 29 октомври 2026 г. Това представлява увеличение от 4,77% спрямо предходния ден, когато стойността беше 305,56 евро/MWh.
Ръстът идва на фона на повишени цени на електроенергията в Югоизточна Европа и нарастващи опасения за разходите на предприятията през предстоящите зимни месеци.
Бизнесът поема основния ценови натиск
Високите борсови цени създават допълнителни затруднения за предприятията, които купуват електроенергия на свободния пазар. Особено чувствителни са енергоемките производства, при които електричеството представлява значителна част от себестойността на продукцията.
Според анализ на InvestBulgaria цената за доставка на 28 октомври е достигнала 305,56 евро/MWh — почти три пъти над средното равнище за 2025 г. Анализът посочва и допълнителен натиск върху енергийния сектор заради очакваното увеличение на цената на природния газ.
Ако високите стойности се задържат, предприятията могат да бъдат изправени пред по-високи производствени разходи, затруднено финансово планиране и необходимост от преразглеждане на цените на стоките и услугите.
Какво означава това за домакинствата?
На този етап високите борсови цени не означават автоматично увеличение на сметките за ток на битовите потребители.
На 28 октомври Министерството на енергетиката заяви, че държавата разполага с компенсаторни и регулаторни механизми за запазване на цените на електроенергията и топлоенергията за домакинствата през настоящия регулаторен период.
Министърът на енергетиката Ива Петрова посочи, че съществуват програми за компенсации на бизнеса, включително за енергоемките предприятия, а защитата на битовите потребители е осигурена чрез действащите механизми за снабдяване и регулиране на цените.
Това обаче не премахва риска от косвено отражение върху икономиката, ако високите енергийни разходи се запазят за продължителен период.
Природният газ също създава напрежение
Допълнителен фактор е искането на обществения доставчик „Булгаргаз“ за увеличение на регулираната цена на природния газ през ноември с 34% — от 44,09 на 59,08 евро/MWh, без включени такси за достъп и пренос, акциз и ДДС.
Според публикувания анализ на InvestBulgaria предложението е свързано с движението на международните газови котировки. Окончателната цена зависи от решението на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ще се задържат ли високите цени?
Борсовите стойности се влияят от търсенето, наличното производство, цените на горивата, метеорологичните условия и възможностите за внос от съседните държави.
Затова единичният ценови скок не е достатъчен, за да се прогнозира продължителна криза. Ако обаче високите цени се запазят, натискът върху производствените разходи и конкурентоспособността на българските предприятия ще остане сериозен.
Голямото предизвикателство пред държавата е да ограничи последствията от ценовите сътресения, без да застраши финансовата устойчивост на енергийния сектор.
Източници: InvestBulgaria, Министерство на енергетиката, данни за Българската независима енергийна борса.
