Дълг за близо 1,3 милиона евро, запорирани банкови сметки и автомобил. Това е реалността, пред която се оказва 31-годишният Делян Жечев, който твърди, че никога не е бил в Румъния и няма никаква връзка с компанията, за чиито задължения е привлечен като отговорно лице. По документи той е съдружник и управител на румънски холдинг със седалище в Тимишоара.
Случаят, представен в рубриката „По следите“ на Вероника Димитрова, повдига сериозни въпроси за сигурността на личните данни, контрола върху фирмените регистрации и защитата на гражданите при евентуална злоупотреба с тяхната самоличност.
Запорирани сметки заради задължение от 1,28 милиона евро
Жечев разбира за проблемите, след като банковата му карта е отказана при плащане за закуска. При проверка в банката той научава, че сметките му са запорирани заради задължения, свързани с дейност в Румъния.
„Пишеше, че дължа, грубо казано, 1 280 000 евро. Така разбрах, че съм въвлечен в нещо доста голямо“, разказва той.
По документи мъжът е свързан с румънски холдинг, в който притежава 25% дялово участие. Самият Жечев обаче категорично отрича да е бил в Румъния, да е чувал за дружеството или да е упълномощавал друго лице да го представлява.
Още един български гражданин се оказва въвлечен
Сходна история разказва и друга българка от София. Тя научава, че по документи е била съдружник в същия холдинг и е посочена като съдлъжник по задълженията на дружеството.
„Научих шокиращата новина, че съм съдружник в някакъв холдинг и притежавам 25% дял. Дори и в момента гледам документите и не мога да разбера въобще за какво става въпрос“, заявява жената.
И двамата потърпевши твърдят, че не познават компанията, не са участвали в нейната дейност и не са давали съгласие за използването на личните им данни.
Как изгубена лична карта води до фирмена регистрация?
Един от основните въпроси в случая е свързан с личната карта на Делян Жечев, която той твърди, че е изгубил преди години. Според версията му именно чрез злоупотреба с лични данни е възможно неговата самоличност да е била използвана при регистрация или управление на фирмени структури в Румъния.
Тези твърдения обаче предстои да бъдат проверени от компетентните институции. За да се установи как са били използвани личните данни, е необходимо да бъдат изследвани документите по регистрацията на дружеството, пълномощните, подписите и процедурите, чрез които двамата българи са били вписани като съдружници или управители.
Съдебно решение и финансови последици
По случая Жечев е осъден да плати близо 1 280 000 евро, докато другата потърпевша е посочена като съдлъжник. Междувременно са наложени запори, които засягат личните им финансови средства и имущество.
Това поставя важния въпрос дали гражданите разполагат с достатъчно ефективни механизми за защита, когато твърдят, че са станали жертва на злоупотреба с идентичността им. Подобни случаи изискват внимателна проверка както на фирмените регистри, така и на действията на лицата, участвали в регистрацията и управлението на дружествата.
Разследването търси отговори
Историята на двамата българи показва възможните тежки последици, които могат да настъпят, когато лични данни бъдат използвани без знанието на техните притежатели. От блокирани банкови сметки до съдебни производства и значителни финансови задължения – последиците могат да засегнат пряко личния и професионалния живот на потърпевшите.
Предстои да бъде изяснено по какъв начин са били използвани данните на Делян Жечев и другата българска гражданка, кой е извършил регистрациите и дали са допуснати нарушения при оформянето на документите.
Случаят поставя сериозни въпроси за контрола върху фирмените регистрации и защитата на личните данни – въпроси, на които потърпевшите очакват конкретни отговори от институциите.
Посочените твърдения за злоупотреба с лични данни са версии на потърпевшите и подлежат на проверка. Вината и отговорността на конкретни лица могат да бъдат установени единствено от компетентните органи по съответния законов ред.
