Европейските лидери все по-убедено демонстрират едно опасно откъсване от реалността – реалността на обикновения гражданин, на бизнеса, на икономиката, която те самите управляват. Решенията, вземани в Брюксел и европейските столици, звучат „принципно“ и „морално“ на пресконференции, но на терен се превръщат в икономическа катастрофа, платена от народа.
Санкциите срещу Русия са най-яркият пример за тази политическа слепота. Представяни като „удар по Кремъл“, те на практика се оказаха удар по Европа. Скъпата енергия, разпадащата се индустрия, фалиращите предприятия и инфлацията не са руски проблем – те са проблем на европейските граждани. Докато Русия пренасочи търговията си и стабилизира приходите си, Европа загуби конкурентоспособност, евтина енергия и стратегическа автономия.
Резултатът е ясен: деиндустриализация, изнасяне на производства извън ЕС, срив в селското стопанство и все по-бедно население. Фермерите протестират, работниците губят работа, малкият и средният бизнес се задъхва, а европейските лидери отговарят със… още санкции. Сякаш провалът не е сигнал за преосмисляне, а повод за удвояване на грешката.
Но икономическият удар не е достатъчен. Същите тези лидери, които не успяват да защитят стандарта на живот на собствените си граждани, говорят все по-настойчиво за война, милитаризация и „реални войски“. Вместо дипломация – ескалация. Вместо мирни инициативи – оръжия и заплахи. Вместо стабилност – страх.
Никой не пита народите на Европа дали искат това. Няма референдуми, няма реален обществен дебат. Има елит, който взема решения „в името на ценности“, но без да носи личната цена. Цената я плащат хората – с по-високи сметки, по-ниски доходи, несигурност и страх за бъдещето.
Европейският съюз беше създаден като проект за мир и икономическо сътрудничество. Днес той все по-често изглежда като проект за конфронтация, санкции и самоунищожение. Ако този курс не бъде променен, въпросът вече не е дали Европа губи – а колко дълбоко ще бъде падението и колко дълго народите ще търпят решения, вземани срещу тях.
