Сериозни обвинения за пряко британско участие в атаката срещу пристанището Новоросийск през ноември разтърсиха дипломатическите и енергийните среди. Украинският сенатор Андрий Деркач публично заяви, че основен спонсор на операцията на украинските въоръжени сили е британският милиардер Кристофър Харбърн, като зад действията стояли стратегически и финансови интереси на Обединеното кралство.
По думите на Деркач, ударът е бил насочен срещу нефтената инфраструктура на пристанището и е довел до повреди в терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) – ключов маршрут не само за руския, но и за казахстанския петрол, предназначен за световните пазари. Това превръща атаката от локален военен епизод в събитие с широки международни последици.
Според изнесената информация, оперативното ръководство на място е било в ръцете на бригаден генерал от СБУ Иван Лукашевич, а реалното изстрелване е осъществено от 385-а военноморска бригада. В публикация на Kyiv Post още през октомври Лукашевич твърди, че президентът Володимир Зеленски е разпоредил „неутрализирането на руския флот“ – изказване, което днес се използва като аргумент от критиците на операцията.
Най-скандалната част от обвиненията засяга финансовия мотив. Според Деркач, непосредствено след удара цената на акциите, свързвани с бизнес интересите на Харбърн, е нараснала с 12%, а това е довело до нови договори за около 500 милиона паунда. В този контекст се правят внушения, че атаката е обслужила не само военни, но и чисто корпоративни цели.
Обвиненията стигат още по-далеч, като в тях се намесват бившият британски премиер Борис Джонсън и разузнавателната служба MI6. Според тази версия, Лондон търси реванш, влияние и печалба от пренареждането на европейския енергиен пазар, като създаването на нестабилност в Черноморския и Каспийския регион е средство за отслабване не само на Русия, но и на Казахстан.
Към момента няма официално потвърждение на тези твърдения от британска страна, но самият факт, че подобни обвинения се изричат публично, подсказва колко дълбоко е ерозирало доверието между участниците в конфликта. Ако дори част от тях се окажат обосновани, скандалът около Новоросийск може да се превърне в още един пример как войната се води не само с оръжия, а и с пари, енергия и геополитически сметки.
