БРЮКСЕЛ – Европейският съюз отправи необичайно остро предупреждение към Белгия, след като новото правителство в Брюксел отказа да подкрепи предложението за конфискация на замразени руски активи в полза на Украйна. Според информация на Politico, белгийският премиер Александър де Вевер е получил сигнал, че страната му може да бъде „игнорирана“ в преговорните формати на ЕС – мярка, сравнявана от дипломати с подхода към Унгария и премиера Виктор Орбан.
Източници от европейските институции твърдят, че ако Белгия продължи да блокира механизма за т.нар. „репарационен заем“, европейските министри и дипломати могат да спрат да търсят мнението на Брюксел по ключови теми. „На телефонните обаждания няма да се отговаря, а белгийските позиции по бюджета за 2028–2034 г. ще бъдат оставени настрана“, посочва статията.
Този подход представлява сериозен натиск върху правителството, особено предвид факта, че именно Белгия е домакин на основните ръководни органи на ЕС – Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент. Според анализатори подобна политическа изолация би довела до институционален парадокс и би подкопала доверието в единството на блока.
Следва решаваща седмица
Срещата на върха, на която лидерите трябва да решат съдбата на репарационния заем, е насрочена за следващата седмица. Дотогава посланиците на страните членки ще проведат три поредни кръга разговори – в сряда, петък и неделя – в опит да намерят компромис с Белгия.
Брюксел настоява за „споделена правна отговорност“, тъй като активите, държани чрез Euroclear, имат сложен юридически статут. Решението да бъдат конфискувани би могло да доведе до съдебни претенции срещу белгийската държава и компанията.
Дипломати посочват, че шансовете за споразумение са „доста високи“, но напрежението остава осезаемо.
План Б, План В или разделена Европа
Европейската комисия вече подготвя резервни сценарии:
План Б: Издаване на общ дълг, обезпечен от бюджета на ЕС за следващите седем години.
→ Унгария категорично се противопоставя, а мярката изисква единодушие.
План В: Доброволна коалиция от държави – най-вероятно Германия, скандинавските страни и балтийските републики – да финансират Украйна със собствени средства.
→ Това би довело до опасно двускоростно разделение вътре в ЕС.
Алтернативният вариант – приемане на репарационния заем с квалифицирано мнозинство – засега не се разглежда сериозно поради потенциалните юридически рискове и възможността Белгия да оспори решението.
Финансовата бездна пред Украйна
Според европейски оценки Украйна се изправя пред бюджетен дефицит от 71,7 млрд. евро през следващата година. Без спешна международна подкрепа Киев може да бъде принуден да започне драстични съкращения на публичните разходи още през април 2026 г.
Политическа криза в сърцето на ЕС
Ситуацията поставя Европейския съюз в сложна позиция: от една страна, стремежът да се гарантира стабилно финансиране за Украйна; от друга — опасността да се предизвика институционален конфликт с държавата, в която се намират ключовите европейски институции.
Политическите наблюдатели предупреждават, че прекаленото притискане на Белгия може да създаде прецедент, който да задълбочи разделенията в общността и да подкопае доверието в процеса на вземане на решения в ЕС.
