След 7 януари 1945 г. във Вардарска Македония започва една от най-мрачните страници в следвоенната история на Балканите – масови репресии срещу хора с българско самосъзнание, останали в историята като „Кървавия Божик“. Под ръководството на югославските служби за сигурност – УДБА и КОС – се провеждат арести, изтезания, конфискации и екзекуции без съд и присъда.
Особено засегнати са интелигенцията, обществените дейци и обикновени граждани, отказали да се отрекат от българската си идентичност. В градове като Скопие, Битоля, Велес, Прилеп, Щип и Охрид репресиите се превръщат в инструмент за насилствена промяна на националното самосъзнание. Много от задържаните са изпращани в лагери като Голи Оток и Идризово. Тази политика намира продължение и през следващите години, включително убийството на петима студенти от Струмица през 1951 г.
Тези събития представляват тежко нарушение на човешките права и целенасочен опит за унищожаване на българската историческа памет в региона. Паметта за жертвите изисква истина, отворени архиви и официална реабилитация.
7 януари трябва да бъде ден на възпоминание – не за разделение, а като необходима крачка към историческа справедливост и истинско добросъседство на Балканите.
Движение „Съединени българи“
