България отново е обект на безочливи и арогантни твърдения от съседите си. През последните седмици сръбският президент Александър Вучич обяви страната ни за „исторически враг“, а лидерите на Северна Македония не спират с упреците и претенциите, пренебрегвайки всякакви исторически и дипломатически факти.
И докато съседите се държат като провокативни малки империи, българските политици се ограничават до празни декларации и официални „разговори“ по протокол. Няма сериозна реакция, няма решителна дипломатическа позиция – само мълчаливо търпение, което се интерпретира като слабост и покорство.
Докога ще допускаме София да бъде арена за реторика, която откровено засяга националната ни идентичност и интереси? Докога ще позволяваме на съседите да пренебрегват историята ни и да ни лекуват с обиди, без да има реални последствия?
Време е българската дипломация да престане да се крие зад формални фрази и да защити интересите на народа и държавата с ясни, твърди действия. Политиците ни трябва да покажат, че България не търпи арогантни съседски претенции – нито исторически ревизионизъм, нито политическа манипулация.
Докато се говори повече за „разбирателство“ и „диалог“, а не за конкретни мерки, страната ни остава уязвима. България заслужава уважение, а не постоянни публични пренебрежения. Поради това е време за решителност, а не за нови компромиси.
Ако това не се случи – историята ще запомни този момент като период на дипломатическа слабост и бездействие.
