Говорим за Македония с години. Викаме, предупреждаваме, доказваме, а срещу нас – тишина. Скопие крещи по света, бълва пропаганда и строи „идентитет“ върху нашата история, а България гледа отстрани и се чуди защо губи влияние.Истината е проста: държавата ни не действа като държава. Няма стратегия, няма ежедневна позиция, няма характер. Само мълчание и страх да не сме „неудобни“ в Брюксел. А резултатът? Северна Македония печели време, терен и международен слух.Днешното положение е опасно. Не става дума само за архиви и спорни параграфи – става дума за нашето бъдеще. Ако България продължи да мълчи, утре ще се събудим с чужда история, чужда памет и чужд разказ за собствения ни народ.Затова казваме ясно: нужна е държавна стратегия, а не поредната празна прикаска.Стратегия с глас, с присъствие, с достойнство.Ако имаме малко уважение към себе си, това е жизнено важно.България трябва да говори ежедневно и силно пред Европа.Трябва да защитава историята си научно, дипломатически и публично.Трябва да има медийно присъствие, образователно влияние и конкретна цел.Защото Македония не е „чужда тема“. Това е част от българското пространство, от кръвта, езика и паметта ни.Ако продължим да стоим така, както сме – безхаберни и разпилени – друг ще решава вместо нас. И тогава, колкото и да викаме, никой няма да ни слуша.Време е България да мисли като държава.Или ще отстояваме честта си днес,или утре ще обясняваме на децата си защо мълчахме.
Гражданско Движение „Съединени българи“
