Начало България До 150% надценка по веригата: Скъпите храни остават сред най-сериозните проблеми за...

До 150% надценка по веригата: Скъпите храни остават сред най-сериозните проблеми за потребителите

Рязкото поскъпване на хранителните продукти продължава да бъде сред основните тревоги за българските домакинства. Данни, представени от Комисията за наблюдение на стоковите борси и тържищата (КНСБТ), показват, че при някои хранителни продукти надценките по веригата на доставки достигат до 150 процента, което поражда въпроси за ценообразуването и ефективността на контрола върху пазара.

На снимка, разпространена в медиите, се вижда агнешка плешка с цена 45,20 лева за килограм, като крайната стойност на разфасовката надхвърля 79 лева. Подобни цени се превръщат в сериозно предизвикателство за потребителите, особено на фона на ограниченото нарастване на доходите и продължаващия натиск върху семейните бюджети.

Според експерти значителните разлики между изкупните и крайните цени могат да бъдат резултат от натрупването на разходи по цялата верига – транспорт, съхранение, преработка, логистика и търговски надценки. Въпреки това потребителски организации настояват за по-голяма прозрачност при формирането на цените и по-строг контрол върху практиките на пазара.

Темата за високите цени на храните остава сред най-чувствителните икономически въпроси в страната. През последните месеци редица основни хранителни продукти продължават да се продават на значително по-високи цени спрямо предходни години, което се отразява пряко върху покупателната способност на домакинствата.

Икономисти предупреждават, че ако тенденцията към високи търговски надценки се запази, натискът върху семейните бюджети ще продължи, а потреблението може да се забави. Това от своя страна би могло да има отражение както върху вътрешния пазар, така и върху цялостната икономическа активност.

В този контекст все по-често се поставя въпросът дали са необходими допълнителни мерки за повишаване на конкуренцията, прозрачността и контрола по веригата „производител – преработвател – търговец“, така че крайните потребители да не поемат непропорционално високата тежест от поскъпването на храните.